Цветан Стойков: „Носим позитиви, а не ни търсят да ни питат от какво имаме нужда“

Президентът на хандбален клуб „Петър Бабев“ /Несебър/ Цветан Стойков даде подробен коментар след загубата с 27:34 от „Локомотив“ /Мездра/, в двубой от предварителната фаза за Купата на България, състоял се в Бургас.

След загубата несебърлии отпаднаха от надпреварата, въпреки положеното старание, себераздаване и жажда за нов успех.

 

- Г-н Стойков, неприятна загуба и ранно отпадане в турнира за Купата на България. На какво отдавате това ?

 - "Благодаря, че имате търпение с нашето медийно затъмнение. Има си причина за това.

Загубата дължим на късата скамейка. Не се оправдавам. Отборите имат по 16 състезатели по време на мач, ние бяхме с 10, като някои от нас не успяват да идват на тренировки, защото работят извън града или ги няма в състава, защото са на работа по време на срещата, тъй като не са успели да се освободят. Това не е оправдание, просто фактори, които играят роля. Основното е в липсата на тренировки заедно. Качествата са на лице. И резултатите го показват. Играхме с млад отбор от „А“ група, който заслужава поздравления.

А аз съм може би единствения доволен от загубата, но такава загуба. Играхме с много дух и сърце и хора стойностни в публиката бяха до нас, даваха ни допълнително сила. Нямаме търпение да се нормализира обстановката в страната, за да можем да се радваме на още по-голяма подкрепа на живо, защото много наши привърженици са си вкъщи и ни следят от разстояние."

 

- Продължавате да приемате съперниците си в Бургас, поради все още неприключилото строителство на подходящо спортно съоръжение в Несебър. Факторът домакинство влияе ли на отбора ? И какво предстои пред ХК "Петър Бабев" /Несебър/ ?

- "Факторът домакинство не тежи от гледна точка на това несебърлии да присъстват като публика в Бургас. Също така повечето момчета са именно от Бургас и техни роднини и приятели също идват. Затова и подкрепящите ни се оказват много повече от колкото ги смятаме. По време на мача, например, деца от Бургас викаха “НЕ-СЕ-БЪР” с всичка сила. Съотборниците ми от Бургас, чувстват клуба като свой и се познават с феновете ни от Несебър и с много от женският състав и подрастващите. Затова вярвам, че и в Несебър ще е същото духовито, когато бургазлии ще се радват на общия ни дом… един ден, може би.

Спрях да отговарям на въпросите кога ще бъде завършена залата. Това със сигурност ще реши проблема с тренировките, тъй като в Бургас залите са препълнени. И отборите там си имат проблеми с ползването на залите.

 

Разберете, хората искат да спортуват, а няма къде и то особено, когато става въпрос за спорт в зала. А нашият спорт е третият по-сложност в света (след хокей на лед и американски футбол). Трябва да се тренира, за да има постижения и да се радва публиката на играта. Ние сме артисти, трябва да се подготвим подобаващо за спектакъл. Всеки уважаващ себе си спортист желае това.

 

 

Знаете ли, тук вече има хора, които могат да ми се обидят, затова дано да приемат следващите няколко изречения правилно. Това е критика спрямо начина на мислене, а не лично към когото и да било. В една нормална държава, в един нормален град, когато един нормален клуб започва да се развива и стига благоприятни нива, на които голяма част от населението се радва, то на съответният клуб се помага. Идват при теб, представят ти се и питат от какво имаш нужда. Така беше в чужбина, където изкарах доста време в обучение и с труд постигнах много. Но това е друга тема на разговор. Тук не е така, тук трябва ти да ходиш и да търсиш. Ок, но когато трябва да търсиш допълнително. А в същото време хората, които ни следят ме питат: Добре де, спечелихте „Б“ група два пъти, защо не сте в „А“ ?

 

Другият често задаван въпрос е: Колко отбора имате? И аз казвам: мъже, жени, юноши, девойки и малки деца, които тренират и ги водим на по един-два турнира през месец май. Знаят колко е бюджета ни, защото не е тайна и излиза официално. Правят сравнение с един друг клуб, не ме питайте кой, и казват: Е, добре де, как се издържате щом на тях не им стигат? Нищо не отговарям и се чувствам тъпо, защото не един или двама ме питат едни и същи въпроси.

 

А за „Несебър Бийч Къп“, който от турнир с четири отбора, се разви за три години в турнир с над 31 отбора и с международно участие, и със статут на републиканско първенство, не ми се говори. Аз специално хвърлих много труд и получих безвъзмездна помощ от хора от и извън града, които обичат или се влюбиха в този спорт, а помагат за развитието му в Несебър. И тук идват съответните изречения, за които предупредих по-рано. Не може клуб, който носи позитиви на една община на местно и национално ниво да не бъде потърсен и попитан от какво има нужда, за да продължи да се развива. И не сме само ние като клуб в общината, който се развива или е минал по подобен път. Всяка година трябва да се помага на развиващите се клубове. Да се говори с хората, които стоят зад тях и помагат за тяхното развитие и развитието на града.

 

Извинявам се, много занимавах аудиторията с този проблем. Сега май ще чакам 21 обаждания след прочитането на тази статия. При всички случаи ще си проличи февруари накъде ще поемем, когато можете да зададете въпроса: колко човека от тези 21 ви потърсиха?

 

За да завършим положително. Благодаря на всички, които са с нас. Ние знаем кои сте и ще продължаваме да правим това, което умеем най-добре заради Вас."

Коментарите са на публикуващите ги. Екипът на VHmedia.bg не носи отговорност за тяхното съдържание.